Архитект Георги Берберов - един от заслужаващите благодарност
Автор: Доц. доктор арх. Тодор Цигов
През тази година арх. Георги Берберов – един от забравените преподаватели в Архитектурния факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия, София – щеше да означи 85-ата си годишнина.
Освен че преподаваше, арх. Берберов имаше проектантско ателие във факултета, където работеше с някои от студентите си, въвеждайки ги в действителното планиране. Докато бях студент, аз също участвах в проектирането на един обект в ателието. Тогава ми се случи това, което в предишното са наричали „ да откраднеш занаята “: „ прихванах “ архитектурата. Но първата ми среща с творба на арх. Берберов бе по-рано.
Когато се подготвях за кандидатстудентските изпити в Архитектурния факултет, попаднах инцидентно на проектирания от арх. Берберов и арх. Иво Цолов Дом на руската просвета и просвета в София: върхово достижение на българската архитектура.
Просторните пространства и оставените в натурален тип градивни материали създаваха усещане, че да си внушителен и натурален е едно и също. Тогава Домът бе още нов, а носеше чувство за история: за нещо тайнствено и поетично – като Старинния Пловдив или лабиринт – където обаче се оказа невероятно да се загубиш.
Арх. Берберов е строил в България, Етиопия, Нигерия, Германия. Той обобщава кредото си в концепцията за Двойната винтова анфилада, където функционалните единици – от стаи до здания, наречени общо „ анекси “ – са свързани с два разпределителя: урбанистичен и архитектурен.
Анексите имат независими входове към урбанистичния разпределител (улица, пасаж), с цел да действат настрана. Архитектурният разпределител (фоайе, вестибюл) комбинира анексите, с цел да действат взаимно. В града разпределителите се редуват – или урбанистичният се разполага над архитектурния, или назад – образувайки Двойна винтова анфилада.
Истинският капацитет на тази семпла скица и на концепцията се разкри последователно за мен, едвам откакто постъпих с конкурс на работа в Архитектурния факултет и започнах научните си проучвания. Първата ми дисертация беше за сугестивното въздействие на архитектурата върху жителите.
А създаването на втората ми дисертация – за методика, която нарекох „ Архитектурна логоптика “: стимулиране посредством архитектурата на удобни трендове в публичния и персоналния живот – нямаше да е допустима без концепцията на арх. Берберов.
Представената на илюстрацията скица на Двойна винтова анфилада, (с допълнени и модифицирани скици на арх. Берберов) разкрива капацитета си, в случай че я впишем в културното ни завещание посредством логиката на психиката. Акад. Иван Павлов набелязва две сигнални системи: Първа (инстинкти) и Втора (език, разум). Втората сигнална система задава обичайните култури, разрастващи качествата и достолепията.
На тях подхожда архитектурната застройка – на първо време се строят къщите, а улиците ги следват – и всяка последваща постройка се преценява във времето с предходните. Възниква отбор (като Копривщица, например); сугестивен облик, установяващ и измежду жителите това взаимно вземане предвид, взаимно ценене.
Парите образуват Трета сигнална система. Тя задава комерсиалните култури, разрастващи слабостите (пазарно изискване). На тях подхожда урбанизмът – на първо време се трасират улиците, а разположението на постройките се дефинира по едно и също време, с общ проект – и не поражда сугестивен, времеви облик на взаимно вземане предвид и ценене. Такава среда е удобна за вандализъм, безчинства.
Втората и Третата сигнални системи са теза и антитеза. Синтезът е Четвърта сигнална система – аналог с Втората – качества и достолепия. Архитектурата и урбанизмът са сугестивно свързани, надлежно, с Втората и Третата сигнална система. Четвъртата сигнална система допуска архитектурно-урбанистичен синтез. Именно подобен синтез е Двойната винтова анфилада на арх. Берберов.
Разликата сред Втора и Четвърта сигнална система е, че Втората е пасивна към предишното, а Четвъртата го променя интензивно. Българската просвета има забравени четвъртосигнални корени. Превеждайки богословската книжнина от гръцки език – развивал се две хилядолетия от Омир до тях – св. Кирил и св. Методий вкарват в безписмения до тогава славянобългарски език следи от хилядолетна културна история, каквато няма.
Но културното ни развиване продължава, като че ли има такава история: от безписмен език минава директно в Златен век. Делото на светите братя задава неповторим капацитет в културата ни – да усвоява достиженията на други култури като че ли са възниквали в нея: без загуба на еднаквост – и надлежно да побългарява външни въздействия (което се оказва избавително във вековете непознато господство)!
Това е интензивно четвъртосигнално отношение към предишното: въвеждане на следи от неслучила се, мечтана история, водещо до действителното й продължение в бъдеще. Възрожденската ни архитектура отразява и възпроизвежда сугестивно тази (осъществила Възраждането!) културна традиция: посредством съответния архитектурно-урбанистичен синтез.
От улицата всяка къща-анекс е имала вход към двора: урбанистичен принцип. Но дворовете са се свързвали с комшулуци, образувайки многосемеен конгломерат: архитектурен принцип. Днес обаче проходността на парцелите е неприемлива. Затова арх. Берберов вкарва нов детайл – архитектурния разпределител – „ общ комшулук “ за всички анекси. Така възрожденският архитектурно-урбанистичен синтез става използван и в съвременността: фактор, сугестивно иницииращ Четвърта сигнална система.
Домът на руската просвета и просвета, през днешния ден Руски културно-информационен център е основан като част от Двойна винтова анфилада (вече унищожена от преустройства). Той имаше полуподземен откъс – урбанистичен разпределител – от който всеки анекс бе настрана достъпен; и триетажно предверие: архитектурен разпределител, свързващ анексите.
Въпреки че наподобява на постройка, обектът бе със конструкция на квартал и – като продължение на възрожденската ни строителна традиция – с облик, сходен на възрожденска къща. Всичко това се вижда на идната илюстрация (включваща авторски перспективен прорез и схеми на етажите, допълнени с контурите на двата разпределителя; както и съпоставена с възрожденска къща фотография на Дома отпреди преустройствата).
Следвайки традициите ни по актуален метод, тази постройка имаше психосоциално въздействие, съгласно главната кирило-методиева наклонност в културата ни: сугестивно побългаряване на външни културни въздействия, с цел да се усвояват без загуба на еднаквост.
Арх. Берберов заключи своята идея в хабилитационния си труд, за пръв път оповестен от мен в монографията „ Двойната винтова анфилада на проектант Георги Берберов “. Там има и глава по какъв начин хабилитацията бе целеустремено провалена. По същото време арх. Берберов получи инсулт.
С концепцията за Двойната винтова анфилада арх. Берберов продължава – посредством архитектурата – освен възрожденската ни традиция, а и породилия я кирило-методиев креативен капацитет в културата ни. Днес тази идея, даваща значими преимущества за архитектурата ни и за публичното развиване, е забравена несправедливо.
